Лични драми из интернет - да изкоментираме...

В по-младите си години редовно си купувах вестник Лична драма ...
Четях го и много ми беше вътрешно за някои от авторите на историите, смеех се на други, дори имах 3 запознанства оттам, които доскоро поддържах
Да си припомня малко добрите стари времена и да покоментираме - личната драма сам ли си я предизвиквш, или съдбата е ткаава просто

Писнало ми е от абсурди, липса на морал, липса на коректност и етика у хората

Писнало ми е от абсурди, от липса на морал, от липса на коректност и етика у хората, от корупция, от измами, суета и фалш… Ето това е моята драма. Понякога се чудя какво истинско има въобще, дали ще остане нещо неопорочено като идея, дело, материя. . . Но нека продължа по темата. Тази сутрин влизам да играя една игра Конкуизтадор - играта на стратегия и знания. По нея се запалих от една приятелка и комшийка и много се зарадвах, че има игра, в която хем мога да се забавлявам, хем да науча и нещо ново за себе си като обща култура…

Но какъв беше кошмарът ми - влизам на една бърза игра и там от 20 въпроса някъде, 11 бяха на тематика за сериала „Изгубени“:кой е полетът от сериала „Изгубени“, колко са оцелелите от сериала „Изгубени“, подобни, дори и едни и същи въпроси ми се повториха в една и съща игра. Първоначално помислих, че е станала някаква грешка. Писах в чата в началото на играта и Модовете ми отговориха, че било част от рекламна кампания и щяло да бъде само за днес. Викам:добре де, ама не можахте ли малко по - малко да ги направите въпросите поне, един, два в една игра? . . . Каква е тази реклама - тя се натрапва по най - грубия начин и отблъсква. Много други се възмущаваха като мен, някои от факта, че им падат до сега събраните точки, защото не знаят тези отговори. Аз пък най - вече заради не добре замислената реклама и исках да изкажа мнението си, че все пак аз влизам в играта, и за да науча нещо, а не само да печеля и да назубрям отговорите за някакъв си сериал, който ми натрапват по такъв груб начин. Разсъждавах , помислих - добре де, всичко се прави за пари, ясно. Взимат пари от рекламната кампания, но не могат ли да разсъдят малко, да я направят малко по - интелигентно, това по моите общи чисто човешки познания и обща култура за рекламата не беше нито реклама, нито пък етично. Идея на някой луд е в играта постоянно да ти изниква за въпрос „Изгубени“, “Изгубени“. . . И точно това се опитах да обясня. Можеше поне да разредят въпросите и да си сложат и банер ли, не знам как точно се казва. Бях заглушавана на два пъти, просто защото споделях мнението и на всеки новодошъл да се оплаче и да пита какво става. За по 5 мин. , докато се откажа накрая въобще да влизам в сървъра. И едва ли ще вляза повече.

Цялата тази история ме размисли за правата и задълженията на всеки един от нас и то най - вече в интернет пространството и дори свободата на словото, не казвам за обиди и какво ли не, а просто когато по интелигентен и културен начин изказваш мнението си за нещо и дори се аргументираш. Кой контролира това? Защо всичко е чисто и просто една машина за пари, губи се първоначалната и святата идея на всичко. Казаха ми - това е частен сайт и едва ли не каквото искат могат да правят. Добре де, частен - частен, но не е ли крайната цел на всичко обикновения потребител? Този, на който искат и да рекламират например? Чувала съм, че много сайтове се създават първоначално просто така и когато сайта стане често посещаван, после създателите му печелят от рекламите в него. Ок, аз лично за себе си съм си изградила вътрешна система да пропускам в съзнанието рекламите, дори и да се излъжа да си купя някой рекламиран продукт, за който съм научила от реклама било то по телевизията или какъвто и да е приемник, но после по показаното качество решавам дали пак ще го използвам. И те пак си печелят производителите - хиляди като мен дори и по веднъж да си купят продукта, увеличава страшно много продажбата. От тях например еди си колко процента ще продължат да го използват редовно. . . Викам си кой тъпак може да направи това? Кой може да приеме такава тъпа идея за реклама и да я наложи? Хайде тези от сайта си взимат парите - какво им пука за потребителите очевадно, заради които дефакто някой ги е потърсил, за да рекламира там. Не разсъдиха ли поне, че трябва да е по малко по - интелигентен начин? Не можаха ли да трансформират идеята за реклама да стане наистина приложима и наистина ефективна? Някой и друг въпрос - иди дойди, ама пък толкова. . . Не помислиха ли как дори самата човешка психика е конструирана по такъв начин, че когато много му натрапваш нещо, автоматично ще ти отговори с не. Трябва да го заинтригуваш или да свържеш например продукта си с някаква психологическа идея, както това за супермайките, рекламата която беше. Защото сега например, ако дават сериала някъде, аз автоматично ще го свързвам с неприятния спомен и няма да проявя абсолютно никакво желание да го гледам. На други няма да им направи никакво впечатление, тези, на които им е било все едно и за научили вече колко са били оцелелите при полет не знам си кой. Цял свят се бори срещу натрапчивата реклама, например по телефона, бизнесът търси добрата реклама, не просто рекламата - тя трябва да е добре замислена, че да е ефективна, трябва деликатно да ти подсказва, че трябва да гледаш това, че трябва да си купиш онова, а не чисто и простото споменаване на името. Дори на много кофти продукти и продукции им се знае името, но това носи ли пари? Едва ли. За всяко нещо е важен клиента. А когато стане въпрос за бизнес, по - важен е редовния клиент, дори в моя бизнес е така. А в играта си задължен да правиш това и онова, и да мълчиш. Хубаво - не можеш да псуваш - идеално, пишеш на кирилица - перфектно, но пък когато стане въпрос за обратна връзка яко куца. Дори и правилата куцат. Но въпреки всичко до скоро играех тази игра. Някой не се ли сеща, че вместо така наречените модове само да контролират кой какво казва, да не би пък да вземе да си изкаже мнението дори и по интелигентен начин без да псува и на кирилица, а те да се правят на много интересни и голям кеф, сега ще те заглуша, щото много знаеш, да вземат малко да обновят правилата и да стане играта още по - интересна и зарибяваща, така да го кажа. И да има още и още потребители. И те да стават редовни такива.
Питам се - кой контролира интернет пространството и по - скоро етиката в него? Някой знае ли?
Кой дефакто ни защитава от престъпници там например? От някой, който настойчиво иска да го впишеш в списъка си с абонати в скайп и после ти звъни, и ти автоматично вдигаш и виждаш един възбуден. . . ? Кой контролира кой как трябва да се държи макар и в собствения си сайт? Ами например - имаш си заведение, хубаво. Частен бизнес, но нали тогава се намесват държавните органи, то трябва да отговаря на изискванията, там не можеш и ти самия да правиш каквото ти скимне, не само заради бизнеса си. Не можеш да принуждаваш клиентите си на еди си какво, те имат задължения също, но и права, че като седнат да се чувстват и хора според конвенцията за правата на човека. Значи в интернет можеш да правиш каквото си искаш в собствения си сайт. Потребителите трябва това и онова, но ти можеш всичко. А те не могат да се защитят от натрапчива реклама. То много лесно да се каже - ами няма да влизаш тогава. Но защо трябва да е така? Аз няма да влизам, ще си намеря друго място за развлечение в интернет пространството, но се почувствах обидена от отношението там. Защо и те да нямат някакви задължения спрямо потребителите си? Защо виртуалното пространство да няма някаква етика, тя не трябва да зависи само от личната такава на всеки мод.
Кажете ми Вие какво мислите по този въпрос. За конкретния случай вече не се ядосвам, но питам за всичко останало, на което ме наведе случката. За тези неща също трябва да се говори, дори много, защото интернет също създава много драми в човешките животи. Създава и хубави и лоши познанства, и какво ли не, тепърва още ще навлиза в ежедневието. Нали законът и там важи? А какво е законът - установени норми на поведение за благополучието на възможно най - много хора.

Няма нищо истинско в думите на мъжете

Публикувах обява за запознанство преди две седмици. Имах една малка надежда, че ще намеря човека на живота си. Но какво се оказа - има си постоянни еблюбци, извинявам се за израза… Внимавайте жени, не си пускайте обява. Няма нищо истинско в думите на мъжете отсреща…
Правят се само на изстрадали, а всъщност ви кроят шапка, или как да дойдат да живеят при вас, или как да ви… сещате се какво, и да сте поредната им бройка. Страшно е да се подиграват с чувствата ти и с теб самата. В крайна сметка уважаеми мъже, жените не са ходещи дупки. За първи път си публикувах обява с някаква надежда, но и тя се изпари. А и смятат, че като си на 36г. ти задължително не си била с мъж от 10 г. и си си пуснала обявата само за това.
На такива мъже искрено им пожелавам цял живот да си останат сами, макар че за тях това няма да е наказание а благодат, защото те са егоисти. ВСЕ ПАК ИСКАМ ДА КАЖА: ОНЯ ГОРЕ ГЛЕДА И НЯМА НИЩО НЕНАКАЗАНО. ПРОСТО ЩЕ ПЛАЧЕТЕ С КЪРВАВИ СЪЛЗИ НЯКОИ ДЕН.

Продадох за пари детето си
Не знам как да започна своята история, може би много хора ще ме осъдят и оплюят, а други ще ме разберат. Всичко започна преди около 5 години тогава бях на 18, току-що завършила училище. И аз като всички млади момичета обичах да ходя по кръчми и дискотеки да се забавлявам по купони изобщо не мислех за нищо, за мен всичко, което хвърчеше се ядеше. Живеех си безгрижно и весело. Излизах с най-различни мъже, с някои от тях спях с други само се забавлявах, изобщо не се бях влюбвала истински до онзи момент, в който го срещнах. Казваше се Митко. Запознахме се на един купон у една моя приятелка. Беше висок, синеок добре сложен, и още щом го видях нещо в стомаха ми се преобърна и почувствах, че не е като другите. Покани ме на танц и така започна всичко. Започнахме да излизаме всеки ден, правехме всичко заедно, бяхме почти неразделни. Обичах го толкова много, че бях готова да направя всичко за него. Така и стана. Един ден с ужас разбрах, че съм бременна. Мислех,че сме се пазили, но се оказа, че не е така. Не можех да кажа на майка, сигурно нямаше да го понесе, та аз тепърва трябваше да следвам. Когато казах на Митко изобщо не очаквах от него такава реакция. Той толкова много се ядоса, каза че аз съм била виновна за дето не съм се пазила и каза, да се оправям както мога. „Мен не ме интересува, то детето може и на някой друг да е! “ бяха думите му, които и до днес отекват в съзнанието ми . Като, че ли целият свят се срина пред очите ми, цялото бъдеще, което бях градила с него в мечтите си рухна за миг. Бях сама, отчаяна на ръба на самоубийството. Въпреки, че Митко започна да ме отбягва , аз ходех при него всеки ден и го молех да измислим нещо. За аборт вече беше късно. Тогава той ми предложи нещо, което ме стъписа. Каза ми да износя детето и после той имал връзка с някакви хора, които нямали деца и щели да дадат луди пари за детето. Обичах Митко толкова много, че се съгласих, като си мислех, че като се отървем от детето всичко пак ще е както преди. Излъгах майка, че са ме приели да следвам в друг град и заминах за да скрия бременността си. Родих детето си в едно забравено от Бога село. Беше прекрасно малко момиченце с розови бузки и много коса. Обадих се на Митко, който дойде и я взе. Каза, че ще се върне за мен след 2 седмици да се възстановя малко и ще донесе парите. Така и направи, а парите наистина бяха много. Само, че аз не съм вече същата от онзи миг, в който ми взе детето нещо в мен се пречупи. Разбрах, че няма да мога да живея както преди, не и без детето си.
Започнах да моля Митко да ми каже къде и на кой е дал моето момиченце, но той ми каза, че връщане назад няма. Сама съм си направила избора да продам детето си. Сега се чувствам по-грешна от самия дявол, защото на земята няма по-голям грях от това да оставиш детето си. Попитах Митко дали не го боли за детето. Отговорът му беше: „То това дете не е първото, сигурно няма да е и последното, какво толкова… Нали е живо и здраво и има кой да се грижи за него… “

Надявам се само моето момиченце да е добре при новото си семейство. За мен остава да нося този грях до края на живота си и да се моля Господ някога да ми прости за това което сторих.

Мария П.
обл. Пловдив

Влюбих се в шефа си

Здравейте,
Пише Ви едно отчаяно момиче с молба да публикувате историята ми, тъй като имам крещяща нужда от съвет! Всичко, за което ще разкажа, е 100% истина, единствено ще си позволя да променя имената. Преди почти 4 месеца започнах работа в голяма компания. По длъжност бях технически секретар. Аз съм на 23г. , от София. Все още следвам висше образование и на този етап подобна работа ме удовлетворява. Още в началото усетих привличане към шефа си (Милен). Той е на 44г. , женен, има 2 деца, горе-долу моя възраст. Знам, че много хора ще си кажат, че това е поредната забивка между чичко-паричко и една кифла, но истината е съвсем друга. В началото си мислех, че това привличане не е нищо сериозно и не обръщах особено внимание… но не след дълго забелязах, че и той ме позаглежда…


Честно казано, най-много гледаше в деколтето ми, все пак съм надарено момиче и не крия нищо. Тогава реших да започна да флиртувам с него - носих му всеки ден кафе и шоколадчета, чупех стойки пред него, на колегите разправях, че съм влюбена в него, но естествено пред тях твърдях, че е “само майтап”. Докато един ден той не ми каза, че иска да поговорим. Като отидох по-късно в кабинета му той директно ме попита дали всички тия приказки за харесването са истина или майтап. Аз му признах чувствата си. Милен ми каза да се погледна в огледалото и да видя каква кукличка съм, голяма сладурана. Каза ми, че съм привлекателна, но просто между нас не може да има нищо, тъй като е женен, жена му е ревнива и т. н. Аз му казах, че искам да преосмисля нещата и пак ще говорим. След няколко дни пак бях при него и му казах, че наистина много го харесвам независимо от всичко. Милен ми каза, че като жена го привличам страхотно, но освен всичко споменато за жена му, проблем било, че сме колеги, а и най-вече, че ме възприема като “детенце”, тъй като има синове колкото мен. След това много пъти се опитвах пак да говорим, но той всеки път ме отрязваше със същите аргументи. Може за него да съм детенце, но усещам, че и той ме харесва, просто погледът му го издава.

След това започнаха и проблемите. Не знам защо, но Милен казал на жена си, че аз го харесвам. Тя разбира се побесняла и се обърнала против мен. На служебното ни коледно парти беше и тя и цяла вечер ми хвърляше злобни погледи. Стигна се дотам, че преди месец Милен ми каза, че ще ме премести в друг отдел, тъй като жена му е против аз да съм му секретарка, между нас имало напрежение, което пречело на работата, колегите от отдела усещали нещо и т. н. Аз обаче пак пробвах да говоря за чувствата ми, но старата песен на нов глас - Милен пак каза, че съм детенце, не ме приема като жена (тук си противоречи) и да си намеря момче на моята възраст. И ето вече трета седмица съм в новия отдел, един етаж над Милен, но не мога да спра да мисля за него. Истината е, че не го харесвам от материална облага, просто той ме привлича ИСТИНСКИ. Имам си приятел, който е на 27г, но не го обичам. От няколко месеца мислите ми са обсебени само от шефа ми, дори си мисля, че го обичам. Не искам да развалям семейството му, просто искам да се случи нещо много хубаво между нас. Не съм и за секса, просто искам НЕГО. Мисля, че и той ме харесва, но защо не го признава и ме отрязва, от какво го е страх? Няма да се откажа, но как да го спечеля?? Моля да публикувате изповедта ми и чакам съветите Ви, тъй като вече не издържам!!!
Благодаря!

Но комент,абе много нагласени тия драми бе нещо ми звучат много нереални.Я пробвай да напишеш на лист последните 5 години от живота си и повярвай ми Зори няма да звучат така граматически.А тия всичките в един тон